name's LINA!

А любовта - тя е велико нещо

Допреди минути четох красивите редове, които двама влюбени са писали един на друг... Каква беше моята реакция докато четях? Ами, простичка беше - усмихвах се. Аз съм човек, който се радва когато другите са щастливи. Смея да се нарека творец, до известна степен, и съм щастлива когато видя/чуя/прочета как било то любовта (както в случея) или просто щастието от каквото и да е кара хората да се "разгърнат". Усмихвам се когато хубавите неща вземат челно място в живота на хората и ги карат да бъдат по-добри, по-усмихнати, по-креативни. Обичам да слушам и да чета различни "творби на любовта".
Не съм срещнала своя принц, а и честно казано не искам.. Искам само някой, който ще ме прави щастлива. Но не искат ли всички това? А защо го търся? Не трябва ли той да дойде при мен? Може никога да не срещна този човек, а може да го срещна и подмина. Каквото и да се случи обаче, знам че в края любовта ще победи, защото тя винаги го прави.
Не съжалявам за нищо, което става в живота ми... всяка случка, всеки персонаж са част от нещо по-голямо. Всеки приятел е човек, който не искам да губя. И дори да съм имала несполучливи опити за връзки с някои хора, това за мен не означава, че трябва впоследствие да прекъсна контакт с тях. Напротив! За да са били в живота ми, са означавали нещо за мен. Защо да превръщам нещото в нищо когато по света има толкова хора, които и толкова нямат? Би било адски егоистично от моя страна.
Затова когато срещнете някой, на когото държите, не го пускайте! Независимо какво ще ви поднесе живота, приемете го с усмивка. Винаги изкарвайте доброто от лошите ситуации и се вглеждайте за вратичките светлина в тъмнината. Точно тези вратички ще ви отведат до любовта :)