name's LINA!

Тъжно е...

 Тъжничко ми става като се сетя как забравям нещата, които обичам....като да пиша редовно в блогчетата си. А защо вече не съм редовна? Една дума - време. Липсва ми време. Не намирам време. Времето лети, а аз вече трудно се вписвам в него. Трябва да си направя по-стегнат график и ще го направя, но сега съм толкова отпаднала и болна, че...искам да си лежа по цял ден пред телевизора със зърнена закуска и мляко, и да гледам Spongebob нон стоп. Нямам желание за нищо, а това е...тъжно. Тъжно е, че веселата Аз се изпарявам на моменти и че понякога просто ми се лежи в тишина...
 Аз не съм човек, чиято рутина включва сън, ядене и Интернет. Аз съм човек на действието. Обичам да излизам, да създавам нови неща, да карам другите да се усмихват. Но напоследък толкова много тъга съм насъбрала, че не знам как себе си да накарам да се усмихна, а камоли някой друг. Всъщност, смея да кажа, че успявам да сложа усмивка на нечии други лица, но моето? Моето го нямам за нищо явно...
 Отказала съм се от любовта. Не съм се отказала, но не я и преследвам. Тя сама трябва да дойде, нали? Ха! Ако трябва да бъда честна, а аз искам да бъда честна, имам чувството, че ще си умра стара мома без да съм усетила грам истинска любов през живота си. Най-много да си купя няколко котки и...знаете историята как продължава:)