name's LINA!

В памет на една любов (2009)

Седя и се чудя какъв е правилния начин да започна разказа си, и осъзнавам, че правилен начин няма. Няма правилен начин да се обяснят чувствата. Няма правилен начин да се обясни неправилното. Защото това, което имахме, беше неправилно по всяка една точка от кодекса на любовта. Но какъв е изобщо кодекса на любовта? Наистина ли има такова нещо? А дали въобще ме интересува? Ни най-малко. Единственото, което ме интересува е къде си, ще те видя ли отново, защо тръгна. Идваш всяка нощ в сънищата ми, по цял ден си в мислите ми... стоиш, не тръгваш, а в същото време те няма. Липсваш ми. Липсва ми времето на "никога няма да те оставя". Липсва ми времето на "обичам те". Липсва ми усмивката, тръпчинките, смеха ти. А с тези неща, липсвам и аз. Когато ти тръгна се изгубих като малка капка вода. Океанът ме погълна и сега плувам... надявам се към теб. Не искам да пиша повече. Пишейки отварям стари рани. Интересното е, че не възразявам. Винаги е било така с теб... колкото и да боли дадено чувство, ако е свързано с теб - не възразявам. Ти беше и си оставаш най-хубавото и най-болезненото преживяване в живота ми. И както ти каза... "когато някой те накара да се чувстваш така както аз, не го пускай". Спирам да пиша, тихо прошепвайки думите "Обичам те", надявайки се където и да си все още да ме обичаш, както ме обичаше преди да заминеш.